Незрящ свят
НЕЗРЯЩ СВЯТ
“Не говори на слепите за фара”
Витаутас КАРАЛЮС, "Двуостро настояще"
Далечен фар разпръсва тъмнината,
далечен огън с ален пламък пари,
звезди блестят и лягат в дън душата...
Но аз мълча за огъня, за фара,
за звездните селения блестящи –
такива стихове ще са напразни.
Живея в свят на слепи, на незрящи
– тях всеки стих за светлина ги дразни.
И пиша за нощта, за тъмнината...
Какво, че тъмнината ме потиска –
нощта на всички слепи е позната,
тъмата на незрящите е близка.
И аз научих истината стара –
да пиша за невиждащи зеници...
Днес в стиховете ми го няма фара,
слънца, огньове, небеса и птици;
днес стиховете ми са нощи тъмни,
пустиня черна, непрогледни степи.
Не чакайте в нощта да се разсъмне –
денят и изгревът не са за слепи.
Днес моят стих е станал зъл и тъжен,
но не защото аз сред мрака скитам –
светът край мен е сляп и аз съм длъжен
да си мълча за фара, за звездите,
та моят стих със нищо да не дразни
света с тояжката и с очилата.
Ако си сляп и с очни ями празни,
не може да си влюбен в светлината.
А фарът все тъй сочи път в мъглите,
все тъй огньове нощите огряват,
все тъй блестят луната и звездите...
Но аз мълча.
И бавно ослепявам.
© Валентин Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
На всички - благодаря от сърце!
-
Всичко, което съм чела от теб, Северянино, показва, че нито си се примирил със злото, нито си ослепял за светлината.
Но тази творба има дълбок философски замисъл, синтезиран въб финала:
отделният индивид не може да промени света около себе си, затова, вместо да се бори за неосъществимото, той естествено и целесъобразно се приспособява.
Адаптацията е основен закон на Природата.
Такъв е и символичният смисъл на израза "И бавно ослепявам".
Споделям идеята, Поете! -
Хареса ми!Поздравления!
-
Много хубаво стихотворение! Сетих се за Толстоизма и Ницшеанството, прочитайки тази творба и по-скоро споделям мнението на Илко Илиев.
-
С респект!
-
Г-н Чернев,
Следя редовно всичко, което публикувате и съм очарована
от тврчеството Ви.
Ако трябва да се пише коментар на произведението,
предвид неговата дълбочина и "отвореност" за възприятие,
според мен няма как да стане в кратък текст, затова и аз
само ще загатна за впечатлението, което ми остана след
прочита. Вероятно, колкото прочита има, толкова са и
начините на интерпретация за всеки отделен индивид в
пряка зависимост от неговата сензитивност.Това
произведение лично в мен предизвика асоциация с Ботевото
"Защо не съм ?"
"Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея?"
Но защо не съм и Вазов,
"вярата" си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!"
,а Вие завършвате с:
"...Но аз мълча.
И бавно ослепявам."
т.е,за мен призведението е едно продължение на
предишните автори, осмислено и улегнало , отдалечено от
униние и разочарование:-"Днес моят стих е станал зъл и
тъжен,
но не защото аз сред мрака скитам.", зрялост:-"Не
чакайте в нощта да се разсъмне –
денят и изгревът не са за слепи.",и т.н и т.н...
Казваш толкова много само с няколко реда.Всяка дума,
всеки ред буди размисъл и съпоставка с великите
поети...и не за ден или два...Ти просто оставяш следи!
А това, че коментарите са малко...- читателите онемяват
под стиховете Ви, или поне аз така се чувствам и не
коментирам.Чета и се наслаждавам.Благодаря, че те има! -
"На моите години просто ще констатирате "ослепяването" и безполезността на бунта" - не вярвам в това , господин Чернев. Това вече съм го преживяла. Минах през периода, в който роптаех какъв е света.И после го приех такъв какъвто е, опитвайки се да показвам на околните какъв е той за мен. Пожелавам ви от всичко - достатъчно:
"Желая Ви достатъчно слънце, за да запазите мирогледа си светъл.
Желая Ви достатъчно дъжд, за да оцените слънцето още повече.
Желая Ви достатъчно щастие, за да запазите духа си жив.
Желая Ви достатъчно болка, така че и най-малките
радости в живота Ви да изглеждат много по-големи.
Желая Ви да получите достатъчно, за да задоволите желанията си.
Желая Ви да загубите достатъчно, за да оцените това, което имате.
Желая Ви достатъчно 'Здравей!', за да Ви дадат сили за последното
'Довиждане!'"
Това искам да ви пожелая... въпреки, че са "чужди" думи. -
Благодаря, Ирен. Руснаците имат хубава поговорка, която, преведена, звучи така: "Живееш ли сред вълци, ще виеш по вълчи". Невъзможно е да се пребориш със света, който те заобикаля - ти си малцинство. Това е и основната теза в стиха. Свидетели сме на тотална подмяна на скалата на ценностите. Опитите ми "да пея за фара" са налице, резултатите обаче са оскъдни. А стихът е равносметката на усилията ми. Съжалявам, че звучи мрачно, но такива са даденостите. На моите години просто ще констатирате "ослепяването" и безполезността на бунта. Поздрав! И се радвам на коментара...
-
Здравейте, господин Чернев,
Имахте желание да коментираме съдържанието (темата) в творбите ви, а не качествата на стиха. Нали правилно съм ви разбрала?
Бих искала, да отговоря на произведението ви с някакво стихоплетство, но... струва ми се, че го приемате, като „обида” към мерената реч и затова ща се въздържа.
....Живея в свят на слепи, на незрящи... – няма да споря с Вас, това е вярно. Доста може да се изговори за това , на къде е тръгнал Света и къде остават духовните и човешките ценности.
И въпреки всичко отварям една голяма скоба – Свят , като цвят. Има от всичко. Ако няма грозно – не можем да различим красиво. Ако няма зло – не можем да оценим доброто и т. н. Да не изброявам. От нас до голяма степен зависи, на кое ще обръщаме повече внимание и на кое ще се опитаме да фокусираме вниманието на околните. Е, аз бих предпочела вместо да ги обявявам за „незрящи” и „слепи” да се опитам да им покажа
„...фарът все тъй сочи път в мъглите,
все тъй огньове нощите огряват,
все тъй блестят луната и звездите...”
Може пък някой да успее да го види и край нас да има по-малко слепци...Знае ли човек? Все пак хората са казали – „Каквото посееш....” Може би ако не мълчите... , няма и да ослепявате.
„...Но аз мълча.
И бавно ослепявам.”
Хубав ден желая!
П.П. За внучките и за съпругата стиховете са много хубави! -
Трудно е да си различен... Рано или късно все ще се открие нещо или някой който да ни обгърне с тъмнина... Дали в действителност съществува човек на този свят, който да е живял само в светлината? Надявам се правилно да съм го почувствала. Отново много ми хареса! Поздрав!
-
!!!
-
!!!
-
Много е хубаво!
-
Твоите стихове се помнят. Всичките. Думата "наркотик" не ми е по вкуса. "Въздух" може би е по-подходяща за тях...
-
"Просветленият човек е най-големият странник на света."
Това в последното изречение - не го вярвам.
С уважение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
С уважение!