Нищо особено
Живея на върха на кулата.
Трудно за качване.
На най-високото, зад парапета.
Въздухът ми е остър, но пък прозрачен.
Живея сама.
Само с джуджетата.
Гости почти не се мяркат,
но не, че избягвам хората,
просто не обичам
да ми ровят из вещите.
Нито да ми пипат цветята.
Но пък обичам мириса на свещи.
И птиците да кълват от ръката ми.
Гълъбите винаги се връщат.
Точно в пет без четвърт.
Какво да ти кажа...
нищо особено вкъщи.
По звездните нощи
си чета хороскопа.
Изтягам се пред камината,
говоря си тихичко с котката.
Наливам си от любимото вино...
Вместо театър
гледам сенките в огъня
и слушам дъжда
как по тавана ми хлопа.
Усмихвам се. Рядко се смея,
но не, че не мога.
(Трябва да се науча
да съм по-лаконична.)
Другото е... сантименти -
някакво наивно обичане.
Но пък така го умея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
