Нож, забит в сърцето
Ножът е забит в сърцето,
кръвта изпива със стоманен, див копнеж.
Гори от болка то във алени парчета
и плаче, сякаш капки стичат се по свещ.
Предателство и обвинение, присъда!
Невинността не е достатъчна да те спаси...
Огромна мъка, гибелна обида,
но кръстът тебе чака - замълчи!
И без това и никой не те чува -
Не се хаби, виновен си, признай!
А истината? Тя пък колко струва?
Щом не й вярват... е изгубен Рай...
Сега си в ада - примири се с ножа!
И без това забит е за пореден път...
Как не свикна със това и всичко лошо?
Осъден си, невинен, даже и без съд...
Плачи! Сълзите ти са безполезни капки
изпити от пустинята-живот,
а думите ти са комично жалки
в театър срутен, даже и без вход...
*****
Като камбанен звън ечи във мене този глас,
над мене сякаш някой се надсмива,
а аз усещам в себе си стоманената част,
която сякаш... бавно ме убива...
03.05.2018.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
