Нощ
Пак е нощ и аз пак съм сама.
Все поглеждам часовника скришом.
Ще се върнеш ли ти у дома?
До зори ли числата ще сричам?
Ще застанеш на прага смутен,
уморен от гуляите късни,
а въпросът "Защо?" вътре в мен
мисълта ми на хапки ще къса.
Аз не вярвам във твойта любов -
тя остана във минало време.
Моя мъко и мой благослов,
ти си все още моя вселена.
Пак е нощ и цари тишина.
Омагьосвам с очи циферблата.
Ще се върнеш, но твойта жена
ще те срещне ли с цвете в ръката?
Все поглеждам часовника скришом.
Ще се върнеш ли ти у дома?
До зори ли числата ще сричам?
Ще застанеш на прага смутен,
уморен от гуляите късни,
а въпросът "Защо?" вътре в мен
мисълта ми на хапки ще къса.
Аз не вярвам във твойта любов -
тя остана във минало време.
Моя мъко и мой благослов,
ти си все още моя вселена.
Пак е нощ и цари тишина.
Омагьосвам с очи циферблата.
Ще се върнеш, но твойта жена
ще те срещне ли с цвете в ръката?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
