Noo_Light92 (Ади Стоянова)
23 38
8.12.2008 г., 0:10 ч.

Нощен писък 

  Поезия
709 0 4
В синевата скрита,  луната не изгря, 
а като призрак театрално се показа,
закачайки клоните със скъсани лъчи.
Звездите потънаха в гузна мъгла
и небето остана без очи.

Омагьосана е нощната гора -
из нея бродят спящи мечти
търсещи,  като в сляпа игра,
господарите си - шарейки с жадни ръце,
но улавят само сини лъчи...

Пещера се гуши в горските недра,
ехти писък в черния и скут,
“Дъщеря ми... моята дъщеря..”
Пещерата немее със зинала уста,
във която шепне мъртъв студ...

“Къде е моята дъщеря?” -
писъкът се дави в локви мрак...
А в Омагьосаната,  нощна гора,
като вино,  смесено с бяла сметана,
става ален белият сняг...

Дърветата тръскат страшни клони,
но обесеното дете
виси  и в косите му снегът се рони.
Луната - посиняла пародия на клоун
се хили със призрачно лице.

Тежък плод е детето със кръв по лицето -
играчка за тихата буря -
тежка е тишината,  приковала полето
и кръвта с тежки капки оцветява леда
в тишина и спокоен пурпур...

© Ади Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??