Нощен писък
985
0
4
В синевата скрита, луната не изгря,
а като призрак театрално се показа,
закачайки клоните със скъсани лъчи.
Звездите потънаха в гузна мъгла
и небето остана без очи.
Омагьосана е нощната гора -
из нея бродят спящи мечти
търсещи, като в сляпа игра,
господарите си - шарейки с жадни ръце,
но улавят само сини лъчи...
Пещера се гуши в горските недра,
ехти писък в черния и скут,
“Дъщеря ми... моята дъщеря..”
Пещерата немее със зинала уста,
във която шепне мъртъв студ...
“Къде е моята дъщеря?” -
писъкът се дави в локви мрак...
А в Омагьосаната, нощна гора,
като вино, смесено с бяла сметана,
става ален белият сняг...
Дърветата тръскат страшни клони,
но обесеното дете
виси и в косите му снегът се рони.
Луната - посиняла пародия на клоун
се хили със призрачно лице.
Тежък плод е детето със кръв по лицето -
играчка за тихата буря -
тежка е тишината, приковала полето
и кръвта с тежки капки оцветява леда
в тишина и спокоен пурпур...
а като призрак театрално се показа,
закачайки клоните със скъсани лъчи.
Звездите потънаха в гузна мъгла
и небето остана без очи.
Омагьосана е нощната гора -
из нея бродят спящи мечти
търсещи, като в сляпа игра,
господарите си - шарейки с жадни ръце,
но улавят само сини лъчи...
Пещера се гуши в горските недра,
ехти писък в черния и скут,
“Дъщеря ми... моята дъщеря..”
Пещерата немее със зинала уста,
във която шепне мъртъв студ...
“Къде е моята дъщеря?” -
писъкът се дави в локви мрак...
А в Омагьосаната, нощна гора,
като вино, смесено с бяла сметана,
става ален белият сняг...
Дърветата тръскат страшни клони,
но обесеното дете
виси и в косите му снегът се рони.
Луната - посиняла пародия на клоун
се хили със призрачно лице.
Тежък плод е детето със кръв по лицето -
играчка за тихата буря -
тежка е тишината, приковала полето
и кръвта с тежки капки оцветява леда
в тишина и спокоен пурпур...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ади Стоянова Всички права запазени
