Нощта
Писах го преди хиляда и двеста години,
както обичам да се изразявам.
Като любим съпруг
ме приласка нощта,
с изящни
сенки на цветя,
спокойствие,
ухание на нежност...
Усетих уюта чрез теб,
притиснах се,
дланта ти взех,
залязваха очите ни
в огнено-синкаво...
И мракът влажен вдишвах
на ласкавата нощ,
тъй тиха,
тъй звездна,
изпълнена с теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
