21.01.2009 г., 13:47 ч.

Носталгия 

  Поезия
567 0 2
   Носталгия

Стъклото се разбива.
Чува се трясък.
Виното се разлива
и попива в мокрия пясък.

Тя не иска живот назаем.
Иска поне нищото да не е в кавички
и дори когато плаче, знае,
че в миналото си остава всичко и всички.

Не успя да задържи онзи.
Не успя да направи онова.
Не успя да посади рози.
не успя да види света...

А някога беше млада,
мислеше, че светът е неин.
Жалко, че всичко бе измама
и в кавички е бил всеки един ден.

© Иянира Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??