21.01.2009 г., 13:47

Носталгия

851 0 2
   Носталгия

Стъклото се разбива.
Чува се трясък.
Виното се разлива
и попива в мокрия пясък.

Тя не иска живот назаем.
Иска поне нищото да не е в кавички
и дори когато плаче, знае,
че в миналото си остава всичко и всички.

Не успя да задържи онзи.
Не успя да направи онова.
Не успя да посади рози.
не успя да види света...

А някога беше млада,
мислеше, че светът е неин.
Жалко, че всичко бе измама
и в кавички е бил всеки един ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иянира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...