31.08.2007 г., 18:00

Носталгия

951 0 0
          Носталгия
Какво е носталгията?
Лъжа обвита в загадка и потопена в мечти...
Аз не знам.Но...
Отидох там,откъдето винаги бягах,
там,където ми бяха най-щастливите детски години
там,където ми бе първата любов
                             първата целувка
                             първите приятели
                             първата компания...
Макар вече да ги нямаше приятелите,
                                          компаниятами,
                                          летата ми,
                                          дните прекарани там.
Те просто нямаше да се върнат и
не биха могли да се повторят.
Колкото и да исках...
Неочаквано ме обзе носталгия!
За на път към вкъщи,замислена
в колата,гледах как къщи,улици,хора,отминават
така бързо,както моите най-сладки години.
И усетих сълзи стичащи се по бузите ми,
солени безмислени сълзи,които просто изтрих.
Осъзнах,че от това което бягах най-много,то се върна твърде бързо при мен!
Най-неочаквано получих търсените тишина и спокойствие!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...