Носталгия
Стаяваш напразна надежда
и се връщаш по стари следи,
но макар че познато изглежда
по-различно е днес отпреди.
И макар че градът си е същият,
част от него е сякаш на прах -
на своето място са къщите,
ала други живеят във тях.
За своите стари познати
мислиш със лека тъга -
животът навред ги разпрати,
недей да ги търсиш сега!
Когато случайно ги срещаш,
за поздрав помахваш с ръка,
но виждаш как онзи отсреща
отминава, извърнал глава.
Неумолимото време променя
човешките грешни души,
предишните чувства изменя
и старите приятелства руши...
И някак не е справедливо-
отнемат от теб онова,
което си пазил ревниво
през толкова много лета.
Не, на времето устрема вечен
и да искаш не можеш да спреш,
на промени и бури обречен
ти съдбата си ще понесеш.
И даже да е трудно - продължаваш,
главата горе - погледът напред,
все още стари сметки издължаваш,
но скоро ще дочакаш своя ред.
Откриваш отново надежда
и оставяш след тебе следи,
но макар че познато изглежда,
по-красиво е днес отпреди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Трифонова Всички права запазени
