НОСТАЛГИЯ
Ръфат ни изхвърлени псета –
със спомен за род и родина.
Че нашата гордост е взета
за центове в пуста чужбина.
Натикват ни в каталози.
На едро продава се хубост.
Висим по стени – в некролози,
приели заразната лудост.
Оставихме майки да плачат.
И сложили черни забрадки,
очакват ни тихо във здрача.
Заспиват с писмата ни кратки.
© Мимо Николов Всички права запазени
Поздрав!