30.01.2009 г., 11:56

Носталгия

600 0 2

         НОСТАЛГИЯ

 

 

Ръфат ни изхвърлени псета –

със спомен за род и родина.

Че нашата гордост е взета

за центове в пуста чужбина.

 

 

Натикват ни в каталози.

На едро продава се хубост.

Висим по стени – в некролози,

приели заразната лудост.

 

 

Оставихме майки да плачат.

И сложили черни забрадки,

очакват ни тихо във здрача.

                       Заспиват с писмата ни кратки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...