Носталгия
НОСТАЛГИЯ
Над Адриатика небето се е свило...
Посегна ли ще го докосна със ръка.
Душата ми, тъга е осенила,
носталгия аз искам да я нарека !
Днес синевата вчерашна е отлетяла.
Закрито е и слънцето на радостта…
Сърцето ми сега е тъй осиротяло,
че то е като лист отбрулен е в света…
Стоя в гъмжилото, на тия чужди хора,
във стари дънки и натруфени жени..
Събира се във мен вселенската умора…
И Адриатиката вече ми тежи!..
Далече някъде е моята родина
С Пирин и Рила и Великия Балкан…
Как чакам своя път обратен да премина
И вече никога да не остана сам!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hekredel Всички права запазени
