HristoSlavov (Hekredel)
114 26
6.10.2016 г., 18:47 ч.

Носталгия 

  Поезия » Гражданска
475 0 3

 

НОСТАЛГИЯ

 

Над Адриатика небето се е свило...

Посегна ли ще го докосна със ръка.

Душата ми, тъга е осенила,

носталгия аз искам да я нарека !

 

Днес синевата вчерашна е отлетяла.

Закрито е и слънцето на радостта…

Сърцето ми сега е тъй осиротяло,

че то е като лист отбрулен е в света…

 

Стоя в гъмжилото, на тия чужди хора,

във стари дънки и натруфени жени..

Събира се във мен вселенската умора…

И Адриатиката вече ми тежи!..

 

 

Далече някъде е моята родина

С Пирин и Рила и Великия Балкан…

Как чакам своя път обратен да премина

И вече никога да не остана сам!...

© Hekredel Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??