Нов дом

27.11.2008 г., 12:14 ч.

Поезия

547 0 0

Потънало в земята пак без думи,

момчето плахо се погуби!

Ковеше в ковчега си пирони,

но парче умора тихо се отрони.

Сърцето му напукано кървеше,

а очите болка ги бодеше.

Някога и то летеше, но някога!

Сега, с последни сили,

само ковчега си ковеше.

Сълзите бършеше, кръвта течеше,

а то не спираше, ковеше!

И ето, закова последният пирон,

и каза

"Здравей!" на новият си дом!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.