Нова

30.09.2007 г., 20:21 ч.

Поезия

533 0 2

Чужди улици и чужди хора,

чужд свят пред мен стои.

Няма я дори най-малката опора.

И него няма го, нали?

Тъмно, мрачно, като в свят

сложен и безсмислен в своите идеи.

Но вече късно е, няма връщане назад,

този свят е само за лицата смели.

Че една съдба съм имала,

само един живот.

Че назаем не съм аз взимала

и била съм като роб.

Да, уморена бях от хората,

дето грабеха от мен без свян.

Дето смятаха ме за нищожество,

което трябва да изпитва срам.

Те си имат минало и аз си имам свое,

но се различавам много по това,

че те остават само с миналото си,

а аз започвам отначало, тегля новата черта!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.