Нова
Чужди улици и чужди хора,
чужд свят пред мен стои.
Няма я дори най-малката опора.
И него няма го, нали?
Тъмно, мрачно, като в свят
сложен и безсмислен в своите идеи.
Но вече късно е, няма връщане назад,
този свят е само за лицата смели.
Че една съдба съм имала,
само един живот.
Че назаем не съм аз взимала
и била съм като роб.
Да, уморена бях от хората,
дето грабеха от мен без свян.
Дето смятаха ме за нищожество,
което трябва да изпитва срам.
Те си имат минало и аз си имам свое,
но се различавам много по това,
че те остават само с миналото си,
а аз започвам отначало, тегля новата черта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Боянова Всички права запазени
много ми хареса .... браво ....
