Някак си възрастни
Годините бавно с длета скулптурират
душите на тебе, на него, на мен...
И всяка година с длето фигурира
всеки нещастен свой ден...
И малките щастия, тихо откраднати,
незапомнени даже за миг,
тихо за себе си пак ни напомнят
с полъха вятърен в наш'те коси...
Погледът див и младежки
отдавна е топъл и мил...
Вените живи, лудешки
отдавна приличат на синия Нил...
Спокойствие зряло душите ни пълни...
Децата си чакаме двамата с теб.
Странно пораснали, някак си възрастни...
Не си ли уплашен? Малко поне?
душите на тебе, на него, на мен...
И всяка година с длето фигурира
всеки нещастен свой ден...
И малките щастия, тихо откраднати,
незапомнени даже за миг,
тихо за себе си пак ни напомнят
с полъха вятърен в наш'те коси...
Погледът див и младежки
отдавна е топъл и мил...
Вените живи, лудешки
отдавна приличат на синия Нил...
Спокойствие зряло душите ни пълни...
Децата си чакаме двамата с теб.
Странно пораснали, някак си възрастни...
Не си ли уплашен? Малко поне?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Крис Всички права запазени
