Някога

 

            Някога

         / Приказка /

 

Живяла някога царица

в дворец от злато и кристал.

Била красавица голяма

и имала вълшебен дар.

 

Умеела да вижда всичко

и в най-далечните страни.

Светът изглеждал ѝ различно

и всеки би ѝ завидял.

 

В далечни царства се прочула

със своя чар и красота.

Момците страдали за нея,

изпращали ѝ те писма.

 

Но тя съзряла в край далечен

младеж, изпълнен с доброта,

и вест изпратила тогава

да дойде в нейната страна.

 

Но момъкът си имал своя

любима мила и жена.

Не искал той да я оставя

да ходи в чуждата страна.

 

Той знаел няма как да скрие

живота си и любовта,

горещо, силно се помолил –

невидим да е от сега.

 

Така принцесата красива

не знаела къде е той,

не можела да го открие –

така че липсвал ѝ покой.

 

Извикала на помощ всички

във царството си мъдреци,

но те отказали любезно,

защото нямало следи.

 

Тогава тя душа продала

на дявола във черна нощ

и той ѝ обещал веднага

да се заеме с тоз въпрос.

 

И както дяволите могат,

с измама бързо го открил.

За дявол няма невъзможно,

когато лошо е решил.

 

Завързал го и литнал с него

към златния красив дворец,

зарадвал царското ѝ его

и момъкът доставил сам.

 

–Кажи, царице прелюбезна,

какво да ти помогна?

Сега ти го оставям тука,

ще съм отвън, ще чакам знак.

 

Излизайки отвън обаче,

решението променил,

заключил ги веднага,

защото той такъв си бил.

 

И царството да управлява

започнал като на шега,

но тя оказала се лоша

и дебнела отвред беда.

 

Народът страдал много, много

от дяволските хитрини,

живеел си така нещастно,

не знаел как да се спаси.

 

А нашите герои двама

прекарвали  във самота.

Държал ги дяволът злорадо

на малко хляб и на вода.

 

–Защо, царице, силна, властна,

теб дяволът те победи? –

запитал момъкът жената,

потънала в тъга, в сълзи.

 

Научил тайната ужасна

и с вярност ѝ се той заклел

да я спаси в бедата страшна

и дявола без страх проклел.

 

Понеже бивало го много

да пее, да се весели,

подмамил дявола внезапно

със смях, със песни, със игри.

 

Рогатият, учуден много,

не можел да го разбере,

но искало му се отново

да слуша песни на дайре.

 

И пуснал момъка отвънка,

поканил го на карнавал

и искал да го забавлява,

със комплименти го залял.

 

Във вихъра на страстни танци

палатът се изпълнил с дим

и момъкът с талант отново

успял да стане невидим.

 

И дявола във гръб ударил

и много умно го пленил.

За хитрините си лукави

рогатият си заплатил.

 

Отдъхнал си народът с радост

от дълги мъки и беди,

харесал момковата младост –

та Бог да го благослови!

 

Царицата била щастлива –

свободна в своята страна.

Да спази дадената дума,

решила тя  не на шега.

 

Юнака надарила славно

със много злато и пари

и страдала горката много,

но казала да си върви.

 

А той във своя край се върнал

да търси милата жена,

но тя отдавна заживяла

съвсем на други начала.

 

Любовник в къщата живеел

и разполагал с всичко там,

и момъкът се изненадал,

поискал да остане сам.

 

Невярната жена оставил

и тръгнал си без думи той.

Сърцето страдало, но знаел

да им го върне има кой.

 

Животът никак не прощава,

за всеки има своя план

и никого не награждава,

ако не го заслужи сам.

 

Завърнал се в палата царствен

със болка скрита, без сълзи.

От младата царица искал

в дома си да го приюти.

 

А тя от радост се засмяла,

изтрила своите очи

и във палата го прибрала

да сбъдне своите мечти.

 

От този ден така щастливи

в любов и мир живели те.

Отглеждали със обич, с грижи,

родилото им се дете.

 

Те управлявали са мъдро

и вярно своята страна.

От злите сили я спасили,

от дяволската хитрина.          

 

Така изминали години,

живели са до старини.

И още споменът се пази

за многото им добрини.

         Мария Мустакерска