30.12.2011 г., 19:18

Някога, но не сега...

733 0 2

Някога, но не сега...

 

Радвам се за теб. Наистина.

Макар в сърцето да горчи

онази болка, твърде истинска,

попила в моите очи.

 

Разбирам. Във живота често

пътищата се разделят. Край.

Ала който казва, че е лесно,

е сгрешил и лъже, знай.

 

Радвам се за теб. Обичай!

Все някога и аз ще продължа.

Ще загърбя спомените, всичко -

някога, но не сега…

 

Илияна Дадарова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....