9.07.2009 г., 10:21

Някой ден

796 0 0

Някой ден



Едно момче, един-единствен си ти,
едно дете, очи бистри, пълни с мечти!
Под едно небе, небе пълно със звезди.
Две ръце, разделящи се...
Безброй сълзи, в калта падат и те.
Един приятел, но отиваш си и ти,
някой ден ще се върнеш, нали?
И в този ден, огрян от слънчеви лъчи,
гласа ти нежен ще чуя да звучи.
И сълзи, сълзи от радост ще пророня,
дори да искам, от сърцето си няма да те прогоня.
Денят ще бъде, както в моите мечти - топъл и приятен,
от този ден нататък все ще чувам да ехти думата "приятел"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джеф Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...