Някой пее за ветровете
Някой пее за ветровете
И не е нежно пиано
А есенни китари
Пълнят дните ми докато
Аз се науча да вярвам
В теб
А ти си буря
Люлееш светофарите
Аз имам всичките музи
Да слушам в колата си
И пътят ми ме води далече
От теб
И в изолирания свят
На няколко дървета
Се крият всичките ми преживявания
Преди да ме заключат в ръждивия клозет
И да ме накарат да разказвам
Някой пее
И ветровете танцуват бясно
Но на мен ми е тихо
Защото съм сам в тясното
На стаята ми
И теб те няма окачена на стената
Да говориш за своите нужди
Някой пее
Зад заключената врата
И аз не мога да чуя себе си
И под стоманения свят
Заклещил ме във времето
Аз не мога да нося никакви тежести
Повече
Затова искам да спреш
Затова искам да спиш
Затова искам да подремнеш поне
За да мога да съм до теб
Но някой пее
За ветровете
Някой крещи и се смее
И ти си буря
И се въртиш около себе си
Пияна
Изгубена
А аз съм се свил тука
И чакам да се свърши всичко това
Хванал съм здраво решетките
И ръждата боядисва дланите ми
Още един ден
Още един отминал повей на вятъра
28.09.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
