Някъде там
Не питай дали те обичам, не питай!
Нима аз самата разбирам защо,
когато си близо, духът ми политва,
когато те няма, съм сухо листо.
Не зная защо те обичам, не зная!
Години наред пиех мъртва вода,
а после залутах се в твоя - омайна
и дъхава, приказна, жива гора.
Поседнах до изворче, изворче чисто,
умората снех - от очи и лице,
а слънцето пръсна конфети лъчисти,
просветна в нерадото мое сърце.
Отпих от водата ти, пих и останах!
Та кой не желае живот-благодат,
тук клонките-думи страстта утоляват
и дават заслон от коварния свят.
Пропит е с магия, магия и нежност
наоколо въздухът - дишаш го ти;
букетче в ръцете ти, билки целебни
от сила, увереност, мъдрост, мечти.
Полегнала в скута ти, скута ти топъл
изгубвам се, капка из бистра река,
и ставам на струна, на радост и вопъл;
в очи на сърна виж духа на жена.
Не питай защо те обичам! Гали ме!
Не питай и как ще живея сега...
Ще спретна от тухлички с твоето име
колибка за двама сред китна гора.
А ти ме закриляй, закриляй ме дълго!
С дървета-емоции подклаждай деня,
подслаждай съня ми с целувки бездънни
и нека се къпем в щастлива роса.
Свободен си, знаеш, напълно свободен
когато, където решиш да вървиш.
Но щом протече на колибката покрива
от мойте сълзи, ще се върнеш, нали!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
