26.04.2007 г., 17:38

Няма

1.3K 0 6
 

Няма


Няма да видиш очите пълни със сълзи.

Няма да чуеш моите молби.

Няма да узнаеш за моите страдания.

Няма да разбереш моите послания.

Вярвах в теб,

но всичко е било лъжи -

една въздушна кула от мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • точно защото изпитваме силна болка, за това се правим на горди и силни, за да прикрием страха и тъгата,които изпитваме.
    е това е мое мнение:}}
  • Стиха е много силен, макар и доста кратичък, но може би това е част от чара му!? Еххх...вие жените винаги се правите на силни, но ако беше така, защо ви боли толкова много!? Ох,забелязах нещо което не е в моя полза, а именно - говоря критично за жените на място, където са писали само жени?! Упс! Прощавайте дами! :P
  • да,точно така :}}
  • Съжалявам,че така се е получило,но всяко зло за добро,нали?
  • Всяка болка те прави по-силна личност:]}}}}
    БЛАГОДАРЯ!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...