1.07.2007 г., 19:46

Няма да скърбя!

1.2K 0 2
Аз тръгвам си, защото те обичам!
Защото знам, че няма да си с мен.
Отдавна ти показа, че не ме обичаш.
Фалшива обич се опитваше да ми дадеш.
И мислеше, че можеш да излъжеш...
... сърцето ми, душата ми и мен!
Опита се със нежност да съсипеш...
... живота ми, останал без любов!
Но всичко свърши...
можеш да си тръгваш вече.
Коя съм аз, за да те спра?
От мене не остана нищо вече.
Какво от туй, че пак ще съм сама!
Нали не мислиш, че ще плача вечно?
Все някога сълзите ми ще спрат.
Все някога и болката ще секне.
Все някога и мъката ще спре.
Аз знам, че ти не знаеш нищо.
И никога навярно няма и да разбереш!
Каква любов е моята?
Ужасно силна!
А болката е просто сляп пророк.
Отивай си!
Отивам си и аз след тебе.
Къде ще ида ли?
Не знам!...
Кажи къде!...
Къде се търси смисъл в този случай?
Едва ли някой някога ще разбере.
Любов голяма тръгва си най-страшно.
Отива си!
Но мъката след нея - не!
Аз няма да обичам никога след тебе!
И няма аз за никой да скърбя!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандра Неста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...