Sandra_54 (Сандра Неста) Sandra_54 (Сандра Неста)
45
1.07.2007 г., 19:46

Няма да скърбя!

1.2K 0 2
Аз тръгвам си, защото те обичам!
Защото знам, че няма да си с мен.
Отдавна ти показа, че не ме обичаш.
Фалшива обич се опитваше да ми дадеш.
И мислеше, че можеш да излъжеш...
... сърцето ми, душата ми и мен!
Опита се със нежност да съсипеш...
... живота ми, останал без любов!
Но всичко свърши...
можеш да си тръгваш вече.
Коя съм аз, за да те спра?
От мене не остана нищо вече.
Какво от туй, че пак ще съм сама!
Нали не мислиш, че ще плача вечно?
Все някога сълзите ми ще спрат.
Все някога и болката ще секне.
Все някога и мъката ще спре.
Аз знам, че ти не знаеш нищо.
И никога навярно няма и да разбереш!
Каква любов е моята?
Ужасно силна!
А болката е просто сляп пророк.
Отивай си!
Отивам си и аз след тебе.
Къде ще ида ли?
Не знам!...
Кажи къде!...
Къде се търси смисъл в този случай?
Едва ли някой някога ще разбере.
Любов голяма тръгва си най-страшно.
Отива си!
Но мъката след нея - не!
Аз няма да обичам никога след тебе!
И няма аз за никой да скърбя!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандра Неста Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0