10.02.2008 г., 21:40

Няма надежда

794 0 0

Кървави сълзи по лицето се стичат
и с тъжни очи тя поглежда света,
думи, които на смърт я обричат,
спомени вечни и пълни с тъга.
Стъпките бледи и тихият стон...
в главата й мислите бързо препускат.
За нея това е просто един блян,
а очите й сякаш да се отворят не искат.
Защо да поглежда отново напред?!
Смисълът далече при Него остана!
Той сърцето й превърна във лед,
щом да го обича даде й забрана.
Сега лежи тя сама на паважа,
стиснала здраво пистолет във ръка
и съжалява за това, което не каза,
за това, което скри от любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...