Няма време за пясъчни кули,
няма време за снежни дворци
в този свят на числа и на нули,
в този свят на придворни лъжци.
В този свят на огради и ключове
тъжни клоуни ронят сълзи,
в този свят на обрулени хълмове
няма място дори за мечти.
Тук вирее бетонът единствен,
като символ на този прогрес.
Няма утре в живота убийствен,
има само, единствено, днес. ...