Няма време за пясъчни кули,
няма време за снежни дворци
в този свят на числа и на нули,
в този свят на придворни лъжци.
В този свят на огради и ключове
тъжни клоуни ронят сълзи,
в този свят на обрулени хълмове
няма място дори за мечти.
Тук вирее бетонът единствен,
като символ на този прогрес.
Няма утре в живота убийствен,
има само, единствено, днес.
Та дори само тук и сега.
Всяко нещо е със етикет.
Всяко нещо си има цена.
Няма смисъл да бъдеш поет!
Няма смисъл от красивите думи,
в този свят на графи и статистика!
В този свят се говори със суми,
всичко друго е лудост и мистика.
Няма време да влезеш във храм
в този свят на глобалните молове.
Няма време да спреш, ти си сам,
а животът... гердан е от мигове...
Няма време - загубиш ли миг,
губиш всичко, оставаш назад.
Няма време дори и за стих,
няма време тълпите да спрат.
Няма време - в човешкото стадо
единица е всеки от тях.
Няма време да страда,
няма време за радост и страх.
В този свят няма време за нищо.
Няма време в този свят за покой.
Щом си в строя, функциониращ и дишащ,
ти си капка в световен порой.
Ти си капка в световен потоп,
няма време, не може да спираш.
Спреш ли, значи си вече във гроб,
колко просто - не функционираш, умираш.
В този свят, за какво са ни кули,
за какво са дворците от сняг?
Животът се измерва с единици и нули,
всичко друго е в папката "Брак"!
04.12.2013.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Благодаря ти за чудесния коментар.