Една душа за обич закопняла!
Сърце обречено да е само!
Една душа за ласки зажадняла!
Един въпрос без отговор – защо?
Обичах истински! Обичах страстно,
тъй както може само влюбен мъж!
Не знаех, че е толкова опасно,
и любовта е като летен дъжд!
За кратък миг се спуска от небето,
и след това престава да вали!
А слънцето високо на небето
След този дъжд по-силно ще блести!
© Георги Иванов Всички права запазени