Нямам сили ;(
Хората около мен,
отново страдат.
Как да им помогна,
Господи кажи ми!
Дай ми знак един,
какво да им кажа,
какво да направя.
Сега съм щастлива,
но как да продължа.
Като приятел добър,
с разбито сърце,
пак с мен споделя,
с надежда последна,
пред мен се изповядва.
Думи като,
бъди силен не помагат,
гледай само напред,
все едно на вятъра говоря.
Как да го измъкна,
от долината на тъгата,
вече нямам сила...
За жалост,
нито мога любовта,
да му върна,
нито усмивката му
лъчезарна.
Само за ендо,
няма аз да си простя.
Той ме измъкна,
когато имах нужда.
А сега аз съм безсилна,
сломена,победена,
пак пропадам...
отново страдат.
Как да им помогна,
Господи кажи ми!
Дай ми знак един,
какво да им кажа,
какво да направя.
Сега съм щастлива,
но как да продължа.
Като приятел добър,
с разбито сърце,
пак с мен споделя,
с надежда последна,
пред мен се изповядва.
Думи като,
бъди силен не помагат,
гледай само напред,
все едно на вятъра говоря.
Как да го измъкна,
от долината на тъгата,
вече нямам сила...
За жалост,
нито мога любовта,
да му върна,
нито усмивката му
лъчезарна.
Само за ендо,
няма аз да си простя.
Той ме измъкна,
когато имах нужда.
А сега аз съм безсилна,
сломена,победена,
пак пропадам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Тодорова Всички права запазени
