О,мила. . ..
О, мила. . . Защо плачеш?
Недей да тъжиш!
Нима се оглеждаш в поглед си мрачен,
вечер, преди да заспиш.
О, мила. . . Спри, остави го!
Потърси някой нов.
Не се бори с всичко
за чужда, несподелена любов.
Ти снощи пак плака, нали?
Че той друга чака,
но не само теб те боли!
Знам, че го искаш. . .
Знам, че тъжиш. . .
Спри да го гледаш на снимка тъй тъжно.
Просто спри да мълчиш!
Тази вечер недей да се криеш,
иди при него - на глас изкрещи,
разкажи му за тебе, за него.
За всичко и за несбъднатите ти мечти.
И, повярвай, не ще останеш неразбрана,
защото и той, като тебе, за някой трепти.
Всеки носи в себе си своята рана,
НО не на всеки му личи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бренда Иванова Всички права запазени
