Vedrin (Ясен Ведрин)
212 757
11.05.2014 г., 8:57 ч.  

О, прости ми, перо! 

  Поезия » Гражданска
546 0 6

Напоследък не искам да пиша.
От перото отвръщам се ням.
Липсва въздухът, който да дишам,
а светът е задръстен от срам.


Нови ценности - стара клоака.
Бесовете - с оловен престол.
И промъква в зениците мракът
своя див и жесток произвол.


Като в ужас пречупва се Кръстът,
а невинното - в прицела мре.
Нечестивият мозъци пръска,
та от смърт да му стане добре...


От зловестия - адът извира,
и залива земята с потоп,
сякаш някой е хвърлил Всемира
в черна дупка и тъмен въртоп.


О, прости ми, перо, че терзая
в мълчаливост душата си аз.
Нека дойде на мъката краят
и на злото - най-сетният час...


И кошмарът да свърши... Отречен!
Запокитен зад космос дори...
Че човек, ако не е човечен,
сам и приживе в ада гори.


Че напусто са всички поеми.
Светли изгреви. Лунни треви.
Блика в кръв поруганото време
и Христос на Голгота кърви.


Напоследък дъхът ми умира.
Миг... и с болка се срутва светът.
А перото - в прескръбната лира
моли Бог за надежда отвъд.


(Тленен остатък)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??