Обещание
Ще понесеш ли цялата ми същност?
Тя често като камъни тежи.
От нея нощем гърлото пресъхва,
а през деня не спира да вали.
Тя иска, дава, взима и обсебва.
Не се надявай там на свобода.
Превърнеш ли я в нещо непотребно,
тя тихо ще умре от самота.
Но вземеш ли я, даже и ранена,
ще се пречупи във смирен поклон.
Загубен ли си, тя ще те намери,
ще ти даде постеля и подслон.
... страхувай се от цялата ми същност
или с момчешка смелост преглътни
отровата ми женска... Ще възкръснеш!
А аз ще съм оставила следи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
