За кога да живея на дребно,
да ми стига и малка любов?
И нима ще ми бъде потребно
всеки месец да идва със нов,
във когото да търся утеха,
да изгарям, но не във пожар,
а във Ад. И в студа като дреха
да ме топли едва спомен стар.
Да живея без нищо да искам,
като скитащ без път вехтошар,
и да нямам против тази мисъл,
че живецът във мен е умрял...
Да не виждам искрата в очите,
да не грее във него звезда -
по-добре да живее той дните си,
да не търси във мен Любовта!
Нямам сили да искам от малкото!
Тя е само една на света!
А най-страшното, тъжното, жалкото -
с дребна обич да я заменя!