Обичай ме и
нека да е нежно,
макар да се римува
с безнадеждно.
Но ти обичай лекичко,
по малко.
И не разкривай
целия си свят.
Аз искам да
останеш непознат.
Не ми отнемай
изгревите с цвят
на лавандула.
Луната, бялата пътека,
глухарчето и пъстрите дървета.
Обичай ме дори
когато залезът изстива,
а лодката остава без кормчия...
***
© Камена Григорова Всички права запазени
Мисана, нямаше как да не ми хареса и благодаря!