Не стой така,
загаси лампата,
не мога да видя нощта,
нито звездите...
Романтично е,
когато ги гледам
заедно с Луната бледа.
Обичам мрака.
Утрото бавно пристъпва,
нима вече ще се зазори?
Светлина озарява
като Слънце очите ми,
но и то (Слънцето) не закъсня.
Гали ме с топлите си лъчи.
Обичам деня.
Ела до мен.
Не стой там сам.
Аз съм тук и на теб се любувам,
не само на деня и на нощта.
Обичам те,
по теб от любов съм луда!!!
15.05.07г.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени