3.09.2011 г., 16:25 ч.
Обичам
Обичам те! Какъвто си - такъв -
с отрязаните плитки в младостта ми,
с ръцете ми - отрудени до кръв,
с божествения смисъл на плътта ми.
С очите ми - безоблачни звезди,
с които тъй неволно те прострелях,
със свободата (ако искаш, си върви)
и с всичката любов в една постеля.
Обичам те в самотните ми дни
и вечери, сдружила с чаша водка,
в тъжна равносметка, че си ти
един. Обичам те, Животе!
© Миглена Цветкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!!!
-
!!!
-
Изключително...!
Адмирации!!!
***
Животът ме довя
на тази земя.
Животът
ми даде въздух и душа,
и млякото на мама.
Почувствах ласките
и безкрайните целувки.
Животът е прекрасен,
затова съм негов спътник
и винаги ще го обичам.
Животът е свободен
и подари ми свободата.
Но струпват се моменти на съдбата,
които стягат като скоба моето сърце,
но душата никога не ще превземат
и ще продължа докрай борбата. -
жизнеутвърждаващо...позитивно..
прекрасно стихотворение, Миглена...
най-сърдечно.. -
Обичай го
Струва си! -
Еййййй, излезе му късмета! Ама му е весело с теб
-
И аз!
***
И само миг! Това ли си, животе мой?
И мога ли да те владея от препускане?
В единствен вик приех безкрая ти за свой,
пътувайки към мястото за спускане...
-
Истинско е!
-
Хубаво е, Меги!
Поздрав! -
Поздрав за съкровената и изстрадана изповед, Мег...
-
Харесах!
-
Хубав!
-
!!!!!!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
