Обичам да те гледам
Не може любовта да се принуди.
Не може да си буден и да спиш.
Не може ятото от пеперуди,
да те обземе, без да изгориш.
Любов не може да се вземе.
Тя може само да се раздаде.
Тогава нищо не е тежко бреме.
Тогава си на седмото небе.
Обичам да те гледам, как се смееш,
как решиш си косата, как примигваш,
как вършиш нещо без да го умееш,
залязваш вечер, сутринта поникваш.
Защото си вулкан с гореща лава.
Защото си заря, а аз съм зрител.
Без теб животът ми е куп от плява.
Госпожо, ти си моята обител.
Присядаш тихо, лекичко посягаш,
цигара си издърпваш от пакета,
на рамото ми нежно се облягаш,
и виждам във очите ти небета.
Обичам да ти пея аз наум.
Да пърхат мислите ми, като птица.
по таен и невидим друм,
към дворецът на една царица.
Заключен със огромен катинар.
Да го отвори никой не успя,
а ти прегръщаш ме и ме наричаш цар,
пък аз не мога никак да заспя.
Обичам да те гледам там, във здрача.
Да вдишвам от дъха ти нежно, жадно,
сърцето във гърдите да откача,
да тупа силно, безпощадно.
Знам, ти знаеш аз, че знам
Как обичам да те гледам..
аз мечтая,
да бъдем двамата дори и там,
танцувайки, прегърнати..
в безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джон Всички права запазени
...
