Liliesofthevalley (Лилия Минева)
40 30
8.08.2021 г., 12:44 ч.

Облачна приказка 

  Поезия
394 1 4

С осветената си брада,
старец хваща за миг гънка от светлината
в ръката си и тя потъва, слиза надолу,
при мечето с фенера.

Лисицата я прескача,
димящ смок преминава през нея.

Една къдрава дама, разкъсвайки се,
целува пеперуда,
докато съвсем не изчезнат и двете.

Крокодилът поглъща всички видения.

Във воали се ражда небето.

За миг.

Всичко е сън.

© Лилия Минева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви искрено за това... Не вярвах, че някой чете моите неща. Благодарна съм и това ми дава сили да не се отказвам от идеята да споделям мислите си тук.
  • Лилия, това е третото Ваше стихотворение, което чета тази вечер. И просто нямам думи: навява ми асоциации за Превер, но не е това... Ваше си е.

    Вас няма да ви похвалят дежурните поетеси и поети, те са прекалено заети със себе си. За което се радвам: поезията е тихо и самотно, и много интимно преживяване. Отново Ви благодаря. Ще се връщам тук.
  • Благодаря ви за коментара. Да, сън с облаци беше
  • Като за сън е супер. И моите са такива 😊
Предложения
: ??:??