7.05.2008 г., 9:53

Обрат

668 0 6
Отдавна беше, преди много време.
Помниш ли, че бях сърцат?
Но и в най-обмислената схема
настъпва някога обрат.
И нищо, че не е схема тоз живот,
който водих някак си до днес -
мойто мъничко добро
си отиде без едничък жест.
И от сърцето не остана нищо.
Само шепа пепел. И печал.
А време бе - животът пищен
всичко бе ми дал.
И когато нявга се засмея,
се моля със очи на този свят -
дано не му се хрумне таз идея
да преживея пак обрат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е добре, Валери.
  • Знаеш ли, ти си интелигентно момче, а интелект означава умението ни да оцеляваме в различни ситуации!
    Поздрав, интелигентни ПОЕТЕ!
  • Обрати много има, въпросът е винаги да им устояваме и да се стремим да запазим в себе си това, което е най-ценно за нас. Дори и понякога да боли, по-добре да сме истински в мъката си, отколкото фалшиви в щастието! Поздрав от мен!
  • Мда, и на мен нещо не ми се нрави особено като го погледна сега. Тогава (като съм го писал) явно ми е харесало. Благодаря, че отдели време да споделиш мнението си Ако се стигне дотам, че да издавам стихосбирка, ще го поправя
  • Докосващ стих!Прекрасен!Прегръщам те,поете!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...