Обръщение към един "просто приятел"

(За една специална приятелка и нейния "Самотничко")

Ти, мое затишие след лятна буря,
посвещавам ти аз ред по ред.
Едва се сдържам към теб да не се втуря,
но ти да знаеш най-напред:

Ходила ми хлътват по тебе вцепенени,
стомахът жално свива се на топка.
Обичам те, но прищя ми се да клъцнеш свои вени,
ако не успееш, изполей очи със водка.

Желая ти, макар да гърча се по тебе,
fetor hepaticus* на първата целувка.
Тийнейджър да си ти, ощастливен със бебе,
първоаприлче да е то, ала не просто преструвка.

Палец разкърви, като те бодне роза,
бъди обстрелван леко с томахавки.
Недостатъчно, дарявам те с хиперхидроза,
а за мъжествеността ти, не ще помогнат и добавки.

От еректилна дисфункция се вледенявай,
в ухо аз пъхам ти глухарче.
Ворерафил** да ти се лепне, с плът го ти снабдявай,
с най-чисти пожелания към теб, мило другарче.

*Състояние, представляващо симптом на един от последните етапи на чернодробна недостатъчност, което води до мирис на разлагащ се труп в устата.
** Сексуален канибал; стремеж и желание да отхапваш и изяждаш плът от партньора си.