Лежа в дланта ти – сянка непогалена
от трепета на снежно-бяла клонка,
от устните на времето и вятъра,
от слънцето, надничащо бездомно...
Лежа в дланта ти – толкова съм истинска,
а страх ме е от времето да искам.
И страх ме е да бъда с него искрена,
и дните му солено да притискам...
От миналото - като длани срязани,
надничат не една, а две декади
и може би затуй съм толкоз истинска -
животът ми въобще не ме забрави... ...