Какви са на щурчетата очите,
когато вечер свирят на света?
Дали не са по-ярки от звездите,
блестящи от неземна свобода?
Дали не са поръсени с магия,
а музиката им-попита в тях?
Навярно добротата в тях се крие,
щом,слушайки живота си разбрах.
И дълго ръкоплясках под луната
и търсих всички щурчови очи,
ала завеса спусна ми зората.
Концертът от деня се заличи.
Но чувствах как щурчетата са жадни
за моят трепет, чувства и любов...
Едно, засвири нежно соло, бавно.
Видях очите, смисъл на живот.
Разбрах, че на щурчетата в очите,
истината дава светлина.
Вижда се, когато замълчите
и чуете концерта със душа.
© Валентин Йорданов Всички права запазени