Ода за бирата

Ти си спасението в жегите големи,
ти си отговора на всичките ми дилеми,
ти си едничка радост моя,
как чакаш ме в кръчмата зад завоя.
Ще продължа за бирата да пиша,
въпреки че света все така въздиша.

Пие си биричка човек,
защото знае, че е незаменим лек.
Тя е като дете от рая,
как на моменти силно я желая.
Потна биричка в ръка,
мечта ми е една,
всеки ден по много да има,
пролет, лято, есен и зима.

На морето с цаца и картофки,
принцеса с хмелени пантофки.
Биричке ти едничка си ми знай,
дори да имах думи безкрай,
пак достатъчно нямаше да ми бъдат.
Да те опиша- аз не зная,
ти дошла си от рая.

Като напитка на боговете,
как ни посещаваш по домовете,
ах тази бира,
как черния ни дроб убива,
о, бира, бира,
човек пие те не спира
леле как маняка за бира умира.

До тук ще свърша аз,
гледайте да имате бира у вас!