Ода за бирената бутилка
Ти си моя спомен -
моята съдба.
Ти си мойта болка,
люта и тъга.
Аз живях със тебе -
беше ми добре.
Но, защо олекна,
мойто портмоне?
Ти излъчваш, скъпа,
странен магнетизъм.
Гледам те и чувствам,
как във фетишизъм
в мен страстта прераства
и се преобръща...
Чувството нараства -
в болест се превъща.
И във мен садизъм,
бавно се надига,
че от мазохизъм,
май ми се повдига -
днеска ще те счупя
в някоя стена!
Утре, преминавам -
само на боза!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
