Ода за ченето
Ода за ченето
Зъбите ми са пробити
с кариеси и пулпити.
Паникьосвам се, щом седна
на зъболекарския стол.
Машинката като погледна
и омеквам кат` сопол.
Но в кръчмето съм „голям“,
пия чаша, две изям.
Пил съм кофи с Аналгин,
бил съм се със не един,
в следствие моите зъби
изпопадаха сами,
Все се правех на бараба,
а фъфлех като стара баба
и мезето бе проблем,
но нали съм си серсем,
та... за да го ям поне,
взех че турих си чене.
Сега усмивката ми свети,
щото съм със „кастанети“,
но потънал съм във скръб.....
че по ирония на съдбата
на колко хора имам зъб,
а нямам никакъв в устата.
Днеска гледам със насмешка,
когато пак направя грешка
и на нещо ме е яд,
мога да сваля ченето,
да се захапя изотзад.
Авт. Весо: 11.03.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
