Огледалце, огледалце
или аз толко съм се променила!?
Гледат ме оттам едни очи,
изпълнени със похотлива страст;
надменни, хладни, даже малко зли -
това не може да съм аз!
Къде отиде момичето, което бях преди,
с очи все вперени в някоя мечта,
добричко и малко наивно дори -
колко различна съм сега…
Уж сто пъти съм по-красива от преди,
но душата ми така е погрозняла.
Всичко имам, ала знаеш ли
колко от себе си съм разпиляла.
Всичко, дето имам, прескъпо съм платила,
живея райски, а в душата ми е ад,
болката всичко в мене е убила -
от славей станала съм лешояд!
Сърцето мъничко пълно е със злоба,
кръжа над този гниещ свят
и грабя каквото мога.
Гледам в огледалото…
Господи, колко съм се променила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Благовеста Всички права запазени
