23.10.2008 г., 12:46

Огледало Думи

650 0 10

     Огледало

 

Огледалото коварно

стои срещу ми право

и иска да ми каже,

че времето не лъже.

 

Че то ме не лъже

добре ми е известно,

но как аз да го излъжа -

това не ми е ясно.

 

 

 

    Думи

 

Думи, думи, думи -

цяло звездно небе,

а защо ли,  любими,

изчезват, щом слънце изгрей?

 

Думи, думи, думи -

тайни на нощно небе,

все сладки, омайни

до утро с ясно небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...