14.01.2017 г., 20:30

Огнен зов

809 5 5

Във тази снежна зимна нощ 
ела при мен с гореща мощ. 
И нека снежна буря вън да вей, 
със нежни ласки цялата ме сгрей. 

 

Ела при мен със огнен зов.
Хайде, призови ме за любов! 
Нека само в този пламък да горим, 
цялата съм твоя, мой любим...

 

Да бъдем двама жарки във нощта
и нека пламне помежду ни любовта! 
Със греховен огън пак ме запали, 
с горещи устни накажи ме, накажи... 

 

Ръцете си от лава по тялото спусни, 
с пламенни целувки разтопи ме, разтопи... 
А когато вън зора се зазори, 
тогава чак доволни ще заспим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...