Огнена жена
буен пламък, непознат.
Бурна страст се разгорява
и потъвам в нея цяла аз...
Тъмни пламъци облизват
вътрешността ми, без покой,
диви пламъци прииждат,
да изгорят ме във пожара свой.
Буен огън, разгорял се
в мислите, в душата, в мен,
дива страст във мен бушува,
в клопка, като птица в плен.
Див и мощен в мен разгаря
огъня на погледа стаен,
неуморимо той опожарява
вътрешността ми... всичко в мен.
Ярко светеща, като дъгата,
дива, буйна, огнена жена,
колко още трябва да догарям,
кой ще потуши пожара на страстта?
В миг ще изгоря като тресчица,
обладана в огъня суров,
рееща се като волна птица,
да ме имаш, ти на всичко си готов.
Нима го искаш - в пепелища
да превърнеш мен сега?
С хладен порив ме засищай,
погаси ми жежка същина...
Тлееща като жарава,
изтерзаната душа,
искри неуморно се подават,
и не ще изтлее тя...
Нейде там от дълбините,
ще възкръсне в пепелта,
ще надигне огън буен,
ще запламти отново с красота.
Знам пожара кой запали,
ти виновника си, знам,
но прехласнат във пожара
ще изгорим и двама там...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
