24.07.2008 г., 12:20

Ограбено

914 0 0

Как спира времето, когато устните нагарчат
и бяга спомена сред тръните на роза.
Как една любов страда от обида
и как остава само писаната проза...

Или може би в стих един събира се морето,
когато лъчите къпят сред хиляди вълни...
И по-малко страдало е в теб детето,
когато лъжите спират се в нечии очи...

И как жената превръща се в робиня,
ако минала е оня път през рая...
След туй мислите сама проклина,
когато друго не останало след края...

И колко нощи спяла е сред мрака,
с очи вперени в тавана...
Като че някой искала да чака,
сред буря от нечия измама...

Как времето ограбвало е само,
един живот без цел отминал,
а на невидимо, желано, мъжко рамо,
любовта е спяла в океан, от сълзи загинал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...