Огън
Ти палиш огън,
който ме изгаря,
докосваш ме
и вече мога да умра,
защото знам, че няма да има
нищо друго на земята,
което да искам повече
от твойта топлина.
Ръцете ти - те
предизвикват буря,
тя всички прегради руши.
Целуваш ме
и става безметежна стихията,
спира времето в този миг...
Затварям очи и те притискам към себе си,
искам всяка частица от теб.
Поглеждам те, докосвам лицето ти,
не вярвам, че това се случва с мен.
И изведнъж съм център на вселената,
и ставам лека като перце...
Отпускам се в ръцете ти, с
преливащо от щастие сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Петрова Всички права запазени
