10.10.2007 г., 9:19 ч.

Огън 

  Поезия
834 0 6
 

Ти палиш огън,

който ме изгаря,

докосваш ме

и вече мога да умра,

защото знам, че няма да има

нищо друго на земята,

което да искам повече

от твойта топлина.

Ръцете ти - те

предизвикват буря,

тя всички прегради руши.

Целуваш ме

и става безметежна стихията,

спира времето в този миг...

Затварям очи и те притискам към себе си,

искам всяка частица от теб.

Поглеждам те, докосвам лицето ти,

не вярвам, че това се случва с мен.

И изведнъж съм център на вселената,

и ставам лека като перце...

Отпускам се в ръцете ти, с

преливащо от щастие сърце.

© Юлия Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??