Огън над казуалните сфери

Бушуващ в душите ни пламъкът черен,
в омраза обгръща затвор демиургски.
Орди безформени с ярост се спускат,
в ненавист пробождащи роби неверни.

С огън, изгарящ казуалните сфери,
над робска вселена се Злите надвесват.
Кингу Могъщи е славно приветстван,
в пепел превръщащ той всички бариери.

Време настъпва за тяхната мъст.
Аказуални пожари бушуват.
Звукът на триумфа се вече дочува,
превръщащ формите времето в пръст.

И Драконът, сеещ разруха, страдание,
проклинащ тираните в мрак, чернота,
пространство разбиващ и леещ кръвта,
донася безвременно, черно сияние.

Илюзия бегла, лъжливата драма,
изгаря в беззвездие, в тъмни огньове.
Тризъбецът, леещ хаотична отрова,
прониза пространствена, сляпа измама.

И Древните нека отново сънуват!
Драконът, в своята мощ, да пребъде.
В безвременна вечност свободни да бъдем.
Хаос първичен, без край да царува!