Ох!

18.03.2024 г., 17:38 ч.

Поезия

142 2 3

ОХ!

... задавам си убийствени въпроси – и отговорите добре ги знам –

защо беднякът левчета си проси, но никога не пали свещ във храм?

Защо кохорти златни политици си построиха своя Земен Рай? –

и цял ден трупат крадени жълтици, доде търкалям своя сух кравай?

Защо като зомбирана е мама пред синия екран – по цели дни?

И вярва! – във световната измама, че вече идат по-щастливи дни?

Защо светът е все по-невъзможен – и тъй оскъдни, нашите слънца? –

нали за Обич тук дошли сме Божем? – и всички сме на Господа деца.

Защо се мразим – и защо се трепем? За място на Вълшебния килим? –

когато подир нас – две шепи пепел, животът ни ще литне яко дим?

Защо такава скръб денят ми носи и всяка нощ ме хвърля в нервен срив?

Оох! – зачеркнете моите въпроси! – без тях светът ще стане по-красив.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.