Онази музика...
Онази музика... тя свиваше зениците
на огнени парченца лудо щастие,
със светлина сияеше по дланите,
със миговете на обичане в копнение...
Което вятърът догонва във съня си,
събира в шепите си утрото с лъчите
и детелините обричат в шепота си
със четирилистие посоките на дните.
С онази музика ни плакнеше луната
във бялата си пазва от надежди,
туптяха с нея от любов сърцата
в безвремието синьо на мечтите.
С онази музика обличахме стиха
със шепот звезден от очите си
и в преклонението свято пред мига,
обичахме се чисто със душите си...
на огнени парченца лудо щастие,
със светлина сияеше по дланите,
със миговете на обичане в копнение...
Което вятърът догонва във съня си,
събира в шепите си утрото с лъчите
и детелините обричат в шепота си
със четирилистие посоките на дните.
С онази музика ни плакнеше луната
във бялата си пазва от надежди,
туптяха с нея от любов сърцата
в безвремието синьо на мечтите.
С онази музика обличахме стиха
със шепот звезден от очите си
и в преклонението свято пред мига,
обичахме се чисто със душите си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
